Благодарствено писмо до отделение по гастроентерология, трансформирано по настоящем в КОВИД - отделение, МБАЛ “Христо Стамболски”,гр. Казанлък
Думите, които търся, не са достатъчно силни, за да изразя чувството на благодарност към тези жени в бели одежди, които направиха възможно най-доброто за излекуването ми от ковид с двустранна пневмония.
Първите дни не можех да ги разпознавам под “скафандрите”, с които влизаха в стаята ми, наподобявайки на извънземни от най-добрата планета на нашата Галактика. Почти безмълвни и като войници си вършеха работата, а тя беше много. Времето беше стриктно разпределено на броя стаи и болни. В промеждутъка на смяна на абокат или включване на система, в този времеви отрязък чувах промълвени думи: “Ще мине, ще ти помогнем”.- Думи, които ми вливаха сили ведно с банките живителни медикаменти.
И така ден след ден красивите феи започнаха да вземат преднина и “бодлите” на вируса отстъпваха. Вече ги разпознавах тези прекрасни жени и ги чаках с нетърпение в часовете за манипулации и визитации.
Кой е този заряд, този високохуманен стимул, който ви кара да забравите страха за собственото си здраве, кое е това чувство, което ви връща отново и отново в болницата, без да броим смешните парични възнаграждения? Здравето е безценно и трудно можем да намерим отговор у хора, които са от другата страна на бариерата. Те няма да го разберат, но дано го оценят. Не виждам по-човеколюбива професия от тази, на която сте се посветили. Не познавам човек, който е сменил медицинска професия с друга.
Тръгвайки си изписана от болницата с препълнени със сълзи очи от благодарност си казах: Жив е той, жив е духът на медицината и милосърдието в болницата ни!
И дано винаги да е жив!
С благодарност и благопожелание за здраве на екипа от д-р Живка Чобанова!
Д-р Чобанова